Биография на Енцо Ферари

Енцо Ферари е роден на 18 Февруари 1898г. в Модена, Италия. Италианските момчета израстват мечтаеика да бъдат следващият Тацио Новолари или Енрико Карузо. Те са били героите и всяко поколение се е стремяло да върви по стъпките на единя или на другия. Но младият Енцо е искал да бъде и двете - автомобилен състезател и оперен певец.

По ирония на съдбата баща му, Алфредо, бил собственик на магазин и работилница за автомобили и Енцо слушал силния рев на моторите още от ранното си детство. И въпреки силното влияние от невроятният глас на Карузо, той избрал автомобилите за своя съдба. Когато започва Първата Световна Война баща му и брат му Дино били мобилизирани в Италианската армия, където и двамата умират от грип през 1916. Енцо бил принуден да напусне училище, за да управлява семеината фирма. Когато тя фалирала той започнал работа в Пожарната бригада в Модена, за помага на овдовятата си майка. Но не след дълго самият той бил мобилизиран в армията където подковавал магарета за планинската артилерия. Там той се запознава с Франческо Барака - италианският въздушен ас. Барака сваля 55 вражески самолета преди смърта си, като става символ за кураж и смелост за Енцо. Само след няколко месеца обаче той се разболява сериозно и е освободен от служба.

След войната Енцо не се въщта в уччлище, апротив волята на маика си започва работа като тест пилот в Turin. Той скоро се премества в Милано, където започва да работи за CMN(Costruzioni Meccaniche Nazionali) като пилот и тест пилот. През 1919 Енцо прави своя състезателен дебют в Парма - състезанието Berceto, по късно през същата година той участва и в състзанието Taraga Florio. През 1920 Енцо напуска CMN, за да започне работа в отбора на Алфа Ромео, с които сформирал силни връзки продължили повече от 20 години. Неговата кариера започнала от тест пилот, за да стане по късно и пилот, помощник по продажбите и евентуално и директор на Състезателният отдел, но събитията довели до друго. През 1923 той се състезава и печели Обиколката на Сивочи в Равена, а през 1924 постига и най-голямата си победа като печели Coppa Acerbo. След още няколко успеха Енцо е повишен в първи пилот. До тогава състезателната му кариера се е състояла предимно от участия в местни състезания с жторокласни коли, но вече от него се е очаквало да кара най-добрите в наи-престижното състезание - Grand Prix на Франция. Какво точно е станало след това не е съсвем ясно, но изглежда поради загуба на увереност Ферари не взима учстие в най-голямото състезание в кариерата си. Той не се състезава отново чак до 1927, но дори и тогава с неговата кариера на автомобилен пилот било свършено. Той продължил да работи за Алфа Ромео като сътрудник, докато през 1929 създава Scuderia Ferrari, като състезателен отбор към Алфа Ромео. Ферари успява да изгради отбор от над 40 пилотои, включително Джузепе Кампари и Тацио Нуволари, като и самия той продължава да се състезава до раждането на сина си Алфредо(познат като Дино) през 1932. Поради финансови проблеми Енцо се отделя от Алфа Ромео през 1933, за да се завърне отново 4 години по-късно, през които са спечелили няколко победи но без особенно големи успехи и доминирани от тимове като Auto Union и Mercedes.

Скоро след това обаче Ферари окончателно се раздля с Алфа Ромео и след Втората световна война основава компания носешта неговото име и до днес. През следващите десетилетия тази компания става една от доминиращите производители на автомобилния пазар и на стезателните писти. Ферари понася тежък удър след смърта на сина си Дино през 1956, като в знак на траур започва да носи черни слънчеви очила. Въпреки това той успява да наложи своята марка, като синоним на бързина, елегантност и стил.

Енцо Ферари умира на 14 Август 1988г. на 90 годишна възраст в Модена. През живоат си той е удостоен с Италианската награда Cavaliere през 1924 за спртните си постижения, Commendatore през 1927, Cavaliere del Lavoro през 1952. През 1960 получава почетна степен по Машинно инженерство от университета в Болоня и по Физика от университета в Модена през 1988. През 1962 получава наградата Hammerskjold връчена му от ООН, наградата Columbus през 1965, Златен медал от Италианското училище на изкуствата и културата през 1970, наградата De Gasperi през 1987. През 1994 Енцо Ферари посмъртно е включен в Межународната зала на славата на моторните спортове.